САМОИЗТРЀБВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизтрèбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Книж. 1. Унищожавам сам себе си с нещо; самоунищожавам се. Без да си представя ясно за какво живее, човек няма да се съгласи да живее, и по-скоро ще се самоизтреби, отколкото да остане на земята. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод), 269. Нищо не може да се направи, за да се предотвратят тия катастрофални усилия на човека да се самоизтреби. Св. Жеков, КК, 182.
2. Само мн. Унищожаваме се взаимно един друг; самоунищожавам се. Поробените християнски народи си вадиха едни други сами очите, едни други се взаимно самоизтребваха и по тоя начин сами туряха надгробен кръст за общи техни действия, за освобождение от робство. Ст. Омарчевски, БВ, 8. Върховисти и централисти се самоизтребваха в безплодни борби. Щом си съзнаха грешките и водими от добре разбрания интерес на Македония – се помириха. В. Пундев, СЗ, 140. И от счупения печат изскача червеникав кон, а конникът, който го е яхнал, размахва над главата си голяма сабя: това е Войната. С бясно препускане той изгонва мира от света и човеците започват да се самоизтребват. М. Иванова-Гиргинова и др., ДД, 177. Смъртта на Чивета и Пинели той щеше да обясни с вътрешни борби, малко ли бандити се самоизтребваха, разчиствайки сметките си! А. Гуляшки, ИК, 227.